Курс за притежателни и показателни местоимения - Подготовка за TOEIC®

За TOEIC® е от съществено значение да овладеете понятията за притежателни и показателни местоимения. Тези понятия позволяват да се изясни на кого (или на какво) принадлежи даден предмет и да се покаже точно за какво / за кого се говори.

Този курс е допълнение към уроците за прилагателни и наречия, които можете да намерите тук:

• Курс за прилагателни за TOEIC®
• Курс за наречия за TOEIC®

1. Притежателните местоимения в английски

A. Притежателни прилагателни

Притежателните прилагателни винаги се използват пред съществително, за да посочат на кого или на какво принадлежи това съществително.

Когато използваш притежателно прилагателно, обърни внимание на разликата между his (негов) и her (неин).

• My book is on the table.
  (Моята книга е на масата.)
• Your car is red.
  (Твоята / Вашата кола е червена.)
• His phone is new.
  (Неговият телефон е нов.)
• Her jacket is warm.
  (Нейното яке е топло.)
• Its tail is wagging.
  (Опашката му [за животно] маха.)
• Our teacher is very kind.
  (Нашият учител е много мил.)
• Their house is big.
  (Тяхната къща е голяма.)

Разлика с френския език:
На френски «son» може да означава «негов» или «неин», но на английски се прави разлика между his (за мъж) и her (за жена).

• Paul loves his dog. (Пол обича кучето си.) → "his", защото Пол е мъж.
• Anna loves her dog. (Анна обича кучето си.) → "her", защото Анна е жена.

Изразяване на силна притежателност с own и by ...self

Прилагателното own се използва за подчертаване, че човек притежава нещо изключително. Използва се с притежателно прилагателно (my, your, his, her, our, their), за да се засили значението на притежание.

• I have my own room.
  (Имам своя собствена стая.) → Подчертава, че стаята е лично моя, не е споделена.
• She runs her own business.
  (Тя управлява свой собствен бизнес.) → Тя е единствен собственик.
• We want to buy our own house.
  (Искаме да купим наш собствен дом.)

Изразът on one's own означава сам, без помощ и е еквивалент на by oneself.

• He did his homework on his own.
  (Той си написа домашното сам.)
• She traveled on her own.
  (Тя пътува сама.)
• I live on my own.
  (Живея сам.)

Може да използваш и by myself / by yourself / by himself ..., което значи същото:

• I fixed my bike by myself.
  (Сам си поправих велосипеда.)
• They built the house by themselves.
  (Те построиха къщата сами.)

B. Притежателни местоимения

Притежателните местоимения служат за замяна на съществително, когато вече е споменато. Използват се, за да не се повтаря същата дума. Никога не слагай съществително след притежателно местоимение.

• ❌ This pen is my pen.
  ✅ This pen is mine.
  (Тази химикалка е моя.)
• ❌ Is that bag your bag?
  ✅ Is that bag yours?
  (Тази чанта твоя ли е / ваша ли е?)
• ❌ That phone is his phone.
  ✅ That phone is his.
  (Този телефон е негов.)
• ❌ The red coat is her coat.
  ✅ The red coat is hers.
  (Червеното палто е нейно.)
• ❌ This is our apartment, and that is their apartment.
  ✅ This is our apartment, and that one is theirs.
  (Това е нашият апартамент, а онзи е техният.)

Особен случай с неопределени местоимения

Когато използваме неопределено местоимение като someone (някой), everyone (всеки), nobody (никой), не може да се постави притежателно местоимение като mine, yours, his... директно след него. Вместо това използваме "their", за да посочим притежание.

• Използвай "their" (в единствено число) след неопределено местоимение, за да избегнеш уточняване дали лицето е мъж или жена.
  • Someone forgot their keys.
    (Някой забрави ключовете си.)
  • Everybody should do their best.
    (Всеки трябва да даде най-доброто от себе си.)
• Не може да се използва притежателно местоимение след неопределено местоимение: За разлика от обикновените изречения, не може да се каже „Someone took my book. I think the book is mine." Вместо това използвай „theirs“:
  • ❌ Somebody took my book. I think the book is mine.
    ✅ Somebody took my book. I think it's theirs.
    (Някой взе моята книга. Мисля, че е негова/нейна.)

Притежателното местоимение, свързано с “it"

За "it" рядко се използва “its” като притежателно местоимение, защото обикновено се преформулира изречението.

• ❌ The house is old. The doors are its.
  ✅ The house is old. Its doors are broken.

C. Генитив

Саксонският генитив (обозначава се с « 's ») се използва за изразяване на притежание. Той се използва основно с лица, животни или всичко, което се счита за „живи“ (т.нар. притежатели).

Как се образува генитивът?

• Към притежателя в единствено число се добавя « 's ».
  • John’s book.
    (Книгата на Джон.)
  • The cat’s bowl.
    (Купичката на котката.)
  • My brother’s car.
    (Колата на брат ми.)
• Към притежател в редовно множествено число (завършващ на -s) се добавя само « ’ » (без s).
  • The students’ classroom.
    (Класната стая на студентите.)
    → "students" вече завършва на "s", затова добавяме само апостроф.

Ето някои изключения:

• Ако има 2 притежателя, добавяй « ’s » само към последния:
  • John and Mary's car.
    (Колата на Джон и Мери.)
• Ако притежателят е собствено име, завършващо на „s“ (Lucas, Alexis, ...), може да се добави само « ’ » или « ’s »:
  • Alexis’ car = Alexis’s car
    (Колата на Алексис)

За повече информация, прочети нашия курс за множествено число

Кога се използва генитивът?

• С лица: Използвай « ’s » за да говориш за нещо, което принадлежи на човек. Това е най-честата форма.
  • Emma’s dress
    (Роклята на Ема.)
  • Tom’s idea
    (Идеята на Том.)
  • My friend’s house
    (Къщата на моя приятел.)
  • My parents’ car
    (Колата на моите родители.)
• С животни:
  • Животните се считат за живи, затова обикновено се използва генитив:
    • The dog’s tail.
      (Опашката на кучето.)
    • The bird’s nest.
      (Гнездото на птицата.)
  • За животни, които са по-малко „близки“ (напр. насекоми, диви животни), може да се използва и "of":
    • The legs of the spider.
      (Краката на паяка.) Но „The spider’s legs“ също е приемливо.
• С групи хора: Генитивът може да се използва с институции, компании или групи хора:
  • The government’s decision.
    (Решението на правителството.)
  • The company’s success.
    (Успехът на компанията.)
  • The team’s coach.
    (Треньорът на отбора.)
• С географски места и магазини: Често се използва „’s“ за места, особено магазини и заведения.
  • The city’s mayor.
    (Кметът на града.)
  • London’s weather.
    (Климатът на Лондон.)
  • The baker’s shop.
    (Пекарната.)
  • I’m going to the dentist’s.
    (Отивам при зъболекаря.)
• С време и периоди: Генитивът е много често срещан за изразяване на продължителност и време.
  • Yesterday’s news.
    (Новините от вчера.)
  • A week’s holiday.
    (Седмица почивка.)
  • Three years’ experience.
    (Три години опит.)
• С някои устойчиви изрази: Някои употреби на генитив са се превърнали в често срещани изрази:
  • At arm’s length.
    (На една ръка разстояние.)
  • For heaven’s sake!
    (За Бога! / За небето!)
  • A stone’s throw from here.
    (На една крачка оттук.)

А за останалото? (това, което не се счита за живо)

За неодушевени предмети обикновено се използва "of" вместо генитив.

• The door of the house
  (вместо „The house’s door.“)
• The title of the book.
  (Заглавието на книгата.)
• The color of the car.
  (Цветът на колата.)

Въпреки това, генитивът е възможен за някои предмети, ако са свързани с човек или са персонализирани:

• The car’s engine.
  (Двигателят на колата.)
• The ship’s captain.
  (Капитанът на кораба.)
• The country’s economy.
  (Икономиката на страната.)

2. Показателните местоимения в английски

A. Показателни прилагателни

Показателните прилагателни винаги се поставят пред съществително и посочват дали предметът (или лицето) е близо или далече (по отношение на разстоянието).

Съществуват четири форми:

• This book is interesting.
  (Тази книга е интересна.)
• These shoes are mine.
  (Тези обувки са мои.)
• That house on the hill is beautiful.
  (Онази къща на хълма е красива.)
• Those cars over there are expensive.
  (Онези коли там са скъпи.)

B. Показателни местоимения

Когато използваме this, these, that, those самостоятелно (без съществително след тях), те са показателни местоимения. Те заместват съществително, за да посочат предмет или човек.

• This (единствено число): “This is my seat.” (Това е моето място.)
• These (множествено число): “These are my friends.” (Тези са моите приятели.)
• That (единствено число): “That is my car over there.” (Онова там е моята кола.)
• Those (множествено число): “Those are her children.” (Онези са нейните деца.)

• What is this?
  (Какво е това?)
• I don’t like that.
  (Не ми харесва това.)
• These are the best cookies I’ve ever had.
  (Тези са най-вкусните бисквити, които съм ял/яла.)
• Those are too far away.
  (Онези са твърде далече.)

Може да се използва и съкратената форма That’s (That is) и What’s this? (What is this?) в разговорната реч.

C. Други случаи на употреба на показателните местоимения

Показателните местоимения this, that, these, those не служат само за посочване на предмети или лица според разстояние. Те могат да се използват и в други контексти, например за говорене за време, въвеждане на идея, подчертаване на елемент или изразяване на мнение.

Говорене за време (present, past, future)

Показателните местоимения могат да се използват за локализиране на събития във времето.

• This и these се отнасят до настоящето или близко бъдеще.
• That и those се отнасят до миналото или по-далечно бъдеще.

• I’m really enjoying this summer.
  (Много ми харесва това лято.) → В момента е лято.
• Those were the good old days.
  (Това бяха добрите стари времена.) → Говори се за минал период.
• That day changed my life.
  (Онзи ден промени живота ми.) → Говори се за конкретен момент в миналото.

Подчертаване на прилагателно или наречие

Може да използвате this и that, за да усилите или отслабите значение на прилагателно или наречие.

• This → Подчертава нещо, което е силно.
  • I didn't expect the exam to be this difficult!
    (Не очаквах изпитът да е толкова труден!)
  • Why are you talking this loudly?
    (Защо говориш толкова силно?)
• That → Използва се за отслабване или подлагане на съмнение.
  • The movie wasn't that interesting.
    (Филмът не беше чак толкова интересен.)
  • She doesn’t look that tired.
    (Тя не изглежда толкова уморена.)

Въвеждане на идея или тема за разговор

Често се използват this и these за представяне на идея, която предстои да бъде изложена, а that и those за препратка към идея, която вече е спомената или е добре позната.

• This is what I wanted to tell you.
  (Това е, което исках да ти кажа.) → Предстои да се представи информация.
• That’s exactly what I meant!
  (Точно това имах предвид!) → Потвърждава се вече спомената идея.
• These are my thoughts on the topic.
  (Това са моите размишления по темата.)
• Those who work hard succeed.
  (Тези, които работят усилено, успяват.)

Подчертаване на much и many

Показателните местоимения могат да се използват за подчертаване на голямо количество или за сравнение на количества с much (неброими) и many (броими).

• I didn’t expect this much work.
  (Не очаквах толкова много работа!)
• I’ve never seen that many people at the beach.
  (Никога не съм виждал/а толкова много хора на плажа.)

Разлика между this much и that much

This much се използва, за да говориш за голямо или налично количество:

• I didn’t expect this much work.
  (Не очаквах толкова много работа!) → Говорещият има предвид работата, която е пред себе си, която е повече от очакваното.

That much се използва, за да относиш или омаловажиш количеството:

• I don't like coffee that much.
  (Не обичам чак толкова много кафе.) → „That much“ тук омаловажава: човекът обича кафе, но не прекалено.

Ако говориш за нещо пред теб или непосредствена ситуация, използвай this much / this many. Ако правиш сравнение с друга ситуация или искаш да отслабиш интензивност, използвай that much / that many.

За повече информация относно much и many, прочети нашия курс за неопределени местоимения

Заключение

В английски език притежателните местоимения позволяват да се показва принадлежност (чрез притежателни прилагателни, притежателни местоимения и саксонски генитив), докато показателните местоимения позволяват да се посочи точно за какво или за кого се говори (според близостта и броя).

Най-важното е да се разбере разликата в употребата:

• Притежателни местоимения: Кой притежава? (my, your, his, her, our, their, mine и др.)
• Показателни местоимения: За какво или за кого се говори и на какво разстояние? (this, these, that, those)

Други курсове за TOEIC®

Ето още наши курсове, за да се подготвите максимално добре за TOEIC®:

• 🔗 Обобщение на местоименията за TOEIC®
• 🔗 Пълен курс за подготовка за TOEIC®